Jump Math Parent Academy 0027

Размисли по повод резултатите от TIMSS

TIMSS – международното изследване на уменията по математика и природни науки е сред най-авторитетните проучвания в света. TIMSS отчита тенденциите в постиженията на учениците и изучава различията между националните образователни системи в повече от 60 страни, за да подпомогне подобряването на преподаването и ученето. От 1995 г. то се провежда на всеки четири години, като обхваща ученици от 4. клас и от 8. клас.

Благодарение на данните от TIMSS страните, участвали в изследването, могат да направят изводи за ефективността на образователните си системи в международен контекст,  да идентифицират проблеми и да помислят върху възможни мерки за разрешаването им.

Тестовете на TIMSS са проведени в България през април 2015 г. с над 4 хиляди ученици от 4 клас от близо 150 училища, а вчера Министерство на науката и образованието оповести резултатите. Пълният национален доклад ще бъде публикуван през март 2017 г.

На пръв поглед, резултатите на нашите ученици изглеждат добри – четвъртокласниците ни имат среден резултат от 524 точки по математика при средно за изследването 500 точки, а резултатите по природни науки са дори малко по-високи от тези по математика – 536 точки при средно 500. Средно за TIMSS 6% от учениците постигат най-напредналото равнище на задачите по математика, докато за България този дял е 10%. По природни науки страната ни се нарежда на седмо място по дял деца, решили най-сложните задачи.

Освен 20-те задачи и по математика и 20-те задачи по природни науки, които учениците решават, TIMSS включва и въпросници за родителите, учителите и директорите. Така се измерва и влиянието на някои допълнителни фактори върху резултатите – семейната среда, посещаването на детска градина или предучилищна група, социално-икономическия статус на учениците и климата в училище.

С това в резултатите се включва и едно друго измерение:

  • съществува голяма разлика между най-ниските и най-високите постижения учениците у нас.
  • резултатите по математика варират между 373 и 649 точки, като 8% от четвъртокласниците нямат минималните знания за този образователен етап. Този дял при природните науки е по-висок – 10%.
  • разликата в постиженията по математика между българските деца с много възможности в семейството и тези с малко е близо сто точки.
  • родителите на 11% от българските четвъртокласници никога или почти никога не са се занимавали с тях преди да тръгнат на училище, вкл. с четене на книги и образователни игри.
  • 35% от българските четвъртокласници учат в училища, в които повече от една четвърт от учениците са с нисък социално-икономически статус, и съответно се справят по-лошо по математика и природни науки.
  • отчита се голяма разлика между нивото на постиженията на децата с майчин език български и останалите.

От цитираното в медиите се вижда, че МОН адекватно идентифицира и интерпретира някои „сериозни предупредителни знаци“. Очакваме да видим какви конкретни действия ще бъдат предприети въз основа на тези знаци.

Има и още нещо важно.

Още в пети клас децата започват да срещат затруднения и резултатите на учениците на различните международни и местни тестове и изпити започват да се влошават драстично. Проблемът е, че традиционните методики, използвани у нас, не развиват достатъчно абстрактното и творческо мислене.

Не насърчават разбирането на материала в дълбочина. Сравнително лесно е да си отличник в периода от 1-ви до 4-ти клас, когато се работи със сравнително лесен материал, който дори може да бъде и наизустен. С рязкото въвеждане на по-сложни и абстрактни понятия след 5-ти клас, при липсата на усет и разбиране за математиката, умения основани на собствен опит и задълбоченост на познанията, не е учудващо, че учениците започват да изостават в сравнение с връстниците си от други държави.

Не ни се иска за пореден път да се тревожим за проблемите и да останем само с тревогите, нито пък неправителствените организации да бъдат оставени сами и поединично да работят за справяне с бедността, включването, приобщаването, ограмотяването, овластяването и всичко останало, което за държавата не е приоритет. Ние имаме решения и опит. Добре би било държавата да се възползва от тях.