JUMP Math материали по математика

JUMP Math – силата, която променя

След коментарите на Йоана Маринова, изпълнителен директор на ИПО, по повод новите резултати от PISA, които в. Капитал публикува наскоро, споделяме разширен текст с мнението й.

Уменията и познанията по математика в наши дни са на практика незаменими. От личното финансово планиране до готвенето, математиката се намира навсякъде. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за уменията на възрастните показва, че нивото на математическата грамотност е определящо от гледна точка на доходи и житейски резултати. Нещо повече – хората, които притежават добри математически умения, виждат себе си като “действащи лица, а не като обекти на политическите процеси и са по-склонни да се доверяват на околните”.

Математиката е и ключова за икономическото развитие на България. Работодателите отдавна споделят, че липсата на квалифицирани кадри налага ограничения върху инвестициите и разширяването на бизнеса. Това прави развиването на адекватни математически умения особено важно за способността на България да прояви своя пълен потенциал на световно равнище. Това е и основанието Института за прогресивно образование (ИПО) да приеме като своя водеща програма въвеждането на алтернативната методика за преподаване на математика JUMP Math и да я направи достъпна за всяко дете.

Какво показват числата?

Ако съдим по тенденцията в образователните постижения, измерени от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), проблемите създадени от некачествено образование по математика само ще се задълбочават. PISA представлява глобално изследване, разработено от ОИСР. То се провежда на всеки три години и измерва “доколко 15-годишните ученици, които са в края на задължителното си обучение, са усвоили основни знания и умения, за да са подготвени за съвременното общество на познанието.”  Освен това, което е дори по-важно, тестът проверява способността на учениците да прилагат наученото в нов контекст – в и извън класната стая.

През 2012 г. България е на последно място сред страните от Европейския съюз и се класира на 48-мо място сред 64 държави от цял свят, участващи в PISA. Експертите, които провеждат проучването, отчитат най-незадоволителни резултати при задачите за решаване на проблеми. Това е истинският тест за една успешна образователна система, защото само така може да се установи способността на учениците да прилагат в реалния живот това, което са научили, и което е смисълът на образованието.

Уменията за решаване на проблеми, по подобие на разнопосочното мислене, ca пряко свързани със способността на човек да намира решения на комплексни въпроси, да бъде креативен, да разсъждава и да бъде ефективен. Това е базата за успеха в много професии, от инженерните науки и програмирането до дизайна и медицината. В тази област българските ученици демонстрират едни от най-ниските резултати в света (само за Колумбия те са по-ниски).

На 6-ти декември бяха съобщени резултатите от PISA 2015, и е видно, че за  България има незначителна промяна. Средният резултат по математика се е вдигнал от 439 през 2012 до 441. За сравнение – средният резултат на 35-те държави които принадлежат на ОИСР е 490.  Децата ни се класират на 46-то място сред 70 участващи държави. Имаме едни от най-ниските резултати в Европа, като само Румъния, Албания и Черна гора са на по-ниско ниво.  От шестте възможни нива на математически умения, България стига до ниво 2, като 6 е най-високото. Ниво 2 се счита за базово ниво за умения, които се изискват, за да участваш в обществото. Българските ученици не могат да прилагат теоретичните знания в практиката и могат да се справят само със задачи, които не изискват аналитично мислене.

Това може да е изненадващо на фона на резултатите на нашите ученици от математически олимпиади. В тази област България се е придвижила от 37-мо място през 2014 г. до 18-то през 2016 г., което нарежда страната ни сред първите 20 в световен мащаб. Много държави използват резултатите от математическите олимпиади като средство за оценка на качеството на образователната си система, но тези са показателни само за една малка част от училищата и учениците. Като имаме предвид, че по-малко от 10% от всички училища изпращат участници в олимпиадите и тези деца представляват до 5% от всички ученици в дадена кохорта, тези резултати категорично не дават реалната представителна картина за състоянието на обучението по математика в страната ни.

Отделят се значителни средства за подкрепа на тези 5%, което е важно, за да бъдат стимулирани усилията, но в същото време, твърде малко и пропорционално незначително се прави, за да могат да бъдат подкрепени останалите училища да предоставят качествено обучение по математика. Казано иначе, стимулират се негативните практики на “частните уроци” и допълнителна подкрепа по предмета, за които родителите плащат от джоба си, за да осигурят успеха на детето си.

Всичко това води до запазване на елитизма и задълбочава разликите в образователните постижения заради социални различия. Боян Захариев, от „Отворено общество“ обяснява колко порочни са последствията: „В нашата система има добри математици, които не продължават образованието си, защото родителите им нямат пари за транспорт и/или квартира в по-големите градове. Освен това със симулация може да се покаже, че селектираща система като българската, която забравя обучението на голяма част от учениците, има изключително висока вероятност да похаби много таланти.”

Нито PISA, нито олимпиадите ни дават възможност да проследим и да разберем какво се случва между 4 и 11 клас. За да разберем как се стига до ниските резултати на PISA, трябва да вникнем в състоянието на началното образование. Миналата седмица, Министерството на науката и образованието оповести резултатите от ТIMSS – международното изследване на уменията на ученици от 4-ти и 8-ми клас по математика и природни науки. ТIMSS, както и PISA, е сред най-авторитетните проучвания в света, което се провежда на всеки четири години, и чиито тестовете са проведени в България през април 2015 г.

На пръв поглед, резултатите на нашите ученици изглеждат добри – четвъртокласниците ни имат среден резултат от 524 точки по математика при средно за изследването 500 точки. Но резултатите по математика варират между 373 и 649 точки, като 8% от четвъртокласниците нямат минималните знания за този образователен етап.  Още по важно, според Яна Ноел от ИПО, е че в сегашната система “не насърчават разбирането на материала в дълбочина. Сравнително лесно е да си отличник в периода от 1-ви до 4-ти клас, когато се работи със сравнително лесен материал, който дори може да бъде и наизустен. С рязкото въвеждане на по-сложни и абстрактни понятия след 5-ти клас, при липсата на усет и разбиране за математиката, умения основани на собствен опит и задълбоченост на познанията, не е учудващо, че учениците започват да изостават в сравнение с връстниците си от други държави.”

Възможното решение

C подкрепата на фондация „Америка за България“, ние от Институт за прогресивно образование отговаряме на предизвикателството да се подобрят резултатите по математика на всички деца, като въвеждаме JUMP Math в училища в цялата страна. Въз основа на съвременните научни изследвания, които показват, че децата учат математика най-добре, когато предметът им се поднася като отворен и подлежащ на изследване, а не под формата на запаметяване, Джон Майтън създава JUMP Math – една цялостна система, която се използва масово в Канада, САЩ, Испания и Обединеното кралство.

JUMP Math предлага уникална комбинация от задълбоченост, внимателно надграждане, постоянно оценяване и разнообразие от подходи в преподаването. JUMP Math не променя учебното съдържание, нито класно-урочната форма на обучение. Променя начините и стъпките на обяснение, отношението на учителя към децата, както и отношението на децата към учителя и математиката. Докато конкретният метод на JUMP Math е уникален, образователната философия, на която почива, е сходна с тази на един от най-успешните и неясно защо забравени български експерименти в обучението по математика и информатика от края на XX век – Проблемната група за образование или т.нар. „Сендовска система“.

В основата е създаването на сигурна и окуражаваща среда, в която всяко дете получава възможност за успех. По този начин ние даваме шанс да се превъзмогнат и отстранят причините, довели до ниските резултати на тестовете. Визирам най-вече липсата на увереност в себе си. Тази психологическа настройка обичайно се проявява под формата на тревожност към математиката като поле за изява. Нашият подход поставя учениците в центъра на обучителното преживяване и не подценява тяхната индивидуалност и емоции. Чрез създаването на пространство за учене от грешките, при които няма последствия, ние показваме на учениците, че ако се случи да сгрешат, това е възможност, а не проблем.  Изграждаме среда без наказания, която насърчава учениците да изследват, а не да прикриват това, което не знаят.

Предварителните резултати от изследване върху нагласите на учениците, проведено от Нов Български университет с ученици, които учат по JUMP Math у нас, показва, че те показват статистически значима по-голяма положителна нагласа към ползата от математиката в бъдеще и са значително по-убедени, че нещата, които изучават по математика ще са им от полза. Учениците по JUMP Math имат повече вяра във възможностите си да се справят с математиката в сравнение с тези, които учат по друг начин.

Навременно окуражаващи са и резултатите от нашето пилотно сравнително изследване. Това първо по рода си проучване у нас, което сравнява една система за обучение по математика с друга, показва че JUMP Math е сила, която внася равенство, когато по системата се работи с деца от различен етнически произход, които не владеят особено добре български език. Това е голямо предимство, като имаме предвид, че резултатите на TIMSS отчитат голяма разлика между нивото на постиженията на децата с майчин език български и останалите.

Също така, TIMSS показа че разликата в постиженията по математика между българските деца с много възможности в семейството и тези с малко е близо сто точки. За разлика, държавите, които заемат челните места в PISA 2012 като Финландия, чиято образователна система напоследък привлече доста внимание, демонстрират много малки вариации в резултатите на учениците. Това доказва, че високите постижения са възможни за всички деца.  Неравенствата в образованието, свързани със социално-икономическия статус, могат да оставят своя траен и болезнен отпечатък, но JUMP Math разкрива потенциала, който всяко дете притежава.

И колко важно е да се случи

Пътят към масовото въвеждане на програми като JUMP Math понякога се оказва труден. Една от причините е, че развиването у децата на мислене, основано на изследването е комплексна и деликатна задача, която изисква и от учителите да имат същата нагласа. Като цяло, настоящата система за подготовка и подкрепа на преподаватели у нас, не насърчава учителите да мислят и работят по този начин.

Ето защо Институт за прогресивно образование започна изграждането на Училище за учители, което да осигури адекватна подготовка и професионална подкрепа на учителите, които вече работят в класните стаи.

Ние не сме единствените, които осъзнават този пропуск в системата за обучение на учители и паралелно с разширяването на обхвата на Училището по отношение на теми и населени места, ние изграждаме и партньорства с обучителни организации които внасят своя специфична експертиза в обучителната програма. Друга важна инициатива в тази област е MaSciL на БАН или „Математика и природни науки за цял живот“. Целта на проекта е да съдейства за широко разпространение на изследователския подход в образованието в началните и средните училища. Именно силата на партньорствата е това, което би допринесло в най-голяма степен за нашия успех.

 За да бъде успешна една нова система, тя се нуждае от въвличането на цялата образователна екосистема, която да върви в една и съща посока –  от преподавателите, които подготвят нашите учители, през родителите до издателите на учебници. Тук е важно и да се включи частният бизнес сектор, които има изявен интерес, според доклада на Образование България 2030 „бизнес общността в България трябва да играе нарастваща роля в реализирането на образователните политики и в определянето на образователни програми…“.

Ние от Институт за прогресивно образование осигуряваме една споделена платформа за работа на тези организации и личности, които са не само загрижени, но и активно работят за подобряването на нашата образователна система. Освен това ние знаем, че зад цифрите и статистическите данни стоят действителни човешки животи и бъдещето на нашите деца. Точно затова е време дa дадем шанс на нещо ново като JUMP Math. Не става въпрос единствено за по-високи резултати на PISA, а за това да се даде възможност на всяко дете да усети действителната красота на математиката, както и на обществото ни да се възползва от безкрайния математически потенциал на нашите деца и от всичко, което това би донесло на нашата икономика и развитие.