Warning: getimagesize(/home/prog5zt4/public_html/wp-content/uploadshttps://www.progresivno.org/wp-content/uploads/2017/03/БСП_Среща-полит-партии-11-03-2017.jpg): failed to open stream: No such file or directory in /home/prog5zt4/public_html/wp-content/themes/Total/framework/classes/image-resize.php on line 103

Програмите си в областта на образованието представиха основните политически партии в предизборна дискусия

Предизборен дискусионен форум „Образованието – диалог за бъдещето тук и сега” се проведе на 11 март в Университета по архитектура, строителство и геодезия с участието на всички основни политически партии и коалиции, граждани, експерти, учители и други специалисти от системата на образованието, граждански организации и различни заинтересовани институции.

Събитието се организира от Национална мрежа за децата – обединение на 144 граждански организации от цялата страна, които работят за и с деца и семейства и Институт за прогресивно образование – организация, член на Мрежата, работеща за подобряване на качеството на преподаване и учене в българските училища. Целта на форума бе да даде възможност за представяне на предизборните платформи в областта на образованието и основните идеи за развитие в тази област, която представлява национален приоритет за всички нас.

Водещ на предизборната дискусия бе журналистът от Дарик радио Пролет Велкова. Събитието бе открито от Георги Богданов – изпълнителен директор на Национална мрежа за децата и Мариана Банчева, председател на УС на Института за прогресивно образование.

Всяка от политическите сили представи последователно във времето своята платформа и основни цели за развитие на средното образование в рамките на следващия мандат, както и мерките и политиките, чрез които ще бъдат реализирани тези цели и ще се търсят решения на съществуващите проблеми. В дискусията участваха „Обединените патриоти“, „Нова Република“, БСП, ГЕРБ, „Да, България“, „Реформаторски Блок“ и Коалиция „АБВ, Движение 21“. Всички партии получиха предварително 10 въпроса, по които трябваше да се подготвят и да засегнат в изложенията си, а след това отговаряха на въпроси от публиката.

Почти всички партии и коалиции засегнаха в изложенията си едни и същи основни проблеми в българското образование, сред които високите нива на функционална неграмотност на българските ученици, тревожният дял на отпадащите от училище, ниското качество на образованието и прекалената сложност на учебното съдържание, липсата на стимули и мотивация за българските учители. По време на откритата дискусия се очертаха редици сфери на единомислие сред всички представители на политическите партии и бяха заявени намерения за прилагане на системни политики в няколко области.

Всички политически сили направиха ясни заявки за увеличение на учителските заплати и повишаване на инвестициите в сектор Образование, като повечето обещават да гонят увеличение на инвестициите до достигане на нива от около 5% от БВП до края на следващ мандат. Има пълен консенсус за необходимостта от мерки за стимулиране на учителите, но отделните политически формации имат различен подход, включително 2 от коалициите предлагат учителите да придобият статут на държавни служители.

Почти всички участници заявиха необходимост от преразглеждане на Държавните образователни стандарти и учебните програми, а някои дори поискаха ревизия на новия Закон за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), влязъл в сила през август 2016 г. Мнозинството от партиите направиха заявки за развитие на професионалното обучение, кариерната ориентация и връзката на образованието с бизнеса, но предлаганите мерки от всяка формация са различни.

Голямата част от участниците в дискусията планират преразглеждане на „делегираните бюджети“ и различни формули за разпределение на средствата и компенсиране на недостига на финанси. 2/3 от участващите политици смятат, че българските училища в чужбина имат нужда от по-голямо внимание и подкрепа от страна на българската държава.

Актуалната тема за въвеждането на час по „Вероучение“ бе засегната от всички, но партиите заявиха, че са за светско училище и повечето от участниците смятат, че ако дисциплината се изучава в клас, това трябва да става по-скоро в културно-исторически аспект. Друга актуална тема – трябва ли да има медицински лица във всяко учебно заведение – получава подкрепа от почти всички партии, но без да се отчита дефицита на подобни специалисти, който засяга драматично дори и здравната ни система.

Само няколко партии дадоха изчерпателни отговори и предложиха конкретни мерки за интеграцията на децата от ромски произход и десегрегацията в образованието, въпреки, че всички отчитат това като важна тема.

 

Ето и кратки ключови акценти от предизборните програми в образованието на основните политически сили (по реда им на участие в дискусията):

Коалиция „Обединени патриоти“ бе представена от доц. Милен Михов, който поиска ревизия на новия Закон за предучилищно и училищно образование и го определи като неефективен и неработещ. Той заяви също, че е необходимо преструктуриране на учебното съдържание и изучавания в училище материал. Патриотите настояват за връщането на „Военното обучение“ в горен курс с фокус върху подготовката за действия при кризи. Темата за час по „Вероучение“ се интерпретира от Патриотите по-скоро като „Религиозна култура“ – от философска гледна точка и с оглед познаване на културните ценности и различията. Според доц. Михов децата със специални образователни потребности (СОП) трябва да бъдат обучавани „в по-добри за тях места“, а не в масовите училища.

Представителите на „Нова Република“ – Гергана Николова и Кирил Янкулов заявиха, че е необходима промяна на цялата философия на средното образование. Според тях трябва да се върви от сухо заучаване към развитие на умения за търсене и критично използване на информация. Учителят трябва да отстъпи от ролята си на лектор и да стане по-скоро ментор и навигатор, тъй като насилието в образованието не работи. Според дясната формация българското училище има нужда от реална автономия и отворени стандарти, повече иновативни модели, според нуждите на децата и населеното място. Призивът бе „Добрите практики да разписват стандартите, а не стандартите да разписват добрите практики“. По отношения на учебното съдържание са необходими сериозни промени, които залагат на по-малко теория и повече практика, с повече свобода за учителя. „Нова Република“ поискаха ревизиране на ЗПУО и оценка на въздействието му, които да бъдат направени спешно от следващия парламент и ако се наложи – дори изцяло нов закон. Те дадоха най-високи обещания за ръст на инвестициите в образование и достигане до 5,6% от БВП до края на мандата, както и 20-процентен ръст на учителските заплати. „Нова Република“ са против вероучението, тъй като християнският морал и ценности се възпитават преди всичко в семейството.

Българската социалистическа партия бе представена от проф. Анелия Клисарова и Уляна Пачева, които изведоха като приоритет борбата с неграмотността, неравнопоставеността и развитието на професионалното образование и патриотичното възпитание на децата в училище. БСП дадоха заявка за работа и повече внимание към здравето и отдиха на децата. Най-непопулярните мерки, които БСП би предприела, ако стане управляваща партия, са обединяване на учебниците, които в момента са прекалено много; национални стандарти в оценяването по твърдо фиксирана скала, която гарантира еднакви стандарти във всички училища, независимо от населеното място и опростяване на тежкия и сложен учебен материал, по който учителите препускат и който според БСП като Държавни образователни изисквания е в основата на неграмотността. БСП са против въвеждането на „Вероучение“, тъй като темата за религията е свързана с възпитанието вкъщи и против финансирането на частни училища с публични средства, тъй като родителите имат право на избор дали искат да плащат за образованието на детето си или да го запишат в държавно училище.

Представителите на ГЕРБ Милена Дамянова и Галя Захариева заявиха, че образованието е основе приоритет на партията, чиято цел е децата на България да бъдат знаещи, спокойни, високообразовани, с европейски ценности, да бъдат конкурентни и да градят икономика на растежа. „Днес ролята на учителя е по-важна от всякога след периода на Възраждането, тъй като децата ни са обградени от фалшиви новини и „пост истина“ и учителят трябва да ги преведе през този свят. Затова той не трябва да бъде постоянно в рамка, затрупан от бумащина, а да бъде иновативен“, заяви Милена Дамянова. И обеща още удвояване на учителските заплати в рамките на следващ мандат, привличане на млади учители, работа за повишаване на функционалната грамотност и придобиване на уменията на 21-ви век. Тя заяви, че ГЕРБ отчита като грешка преотстъпването на Министерство на образованието на коалиционните си партньори в предишното правителство и твърдо заяви, че това няма да се повтори, тъй като те не са успели плавно да въведат новия ЗПУО.

Движение „Да, България“ бе представено от Емил Джасим и още трима експерти, които наблегнаха на необходимостта от издигане на авторитета на учителя и педагогическите специалисти чрез създаване на среда за менторство, взаимна подкрепа, продължаваща квалификация и активно включване на родителите. Те обещаха 50% ръст на учителските заплати в рамките на следващите 3 г. и въвеждането на други адекватни стимули. Според Джасим е необходима смяна на фокуса в българското училище – от придобиване на знания, към придобиване на умения, с фокус върху уменията, необходими в 21 век – гражданска и емоционална култура, екологична култура, финансова и дигитална грамотност, меки умения. Той се застъпи за равен шанс за всички деца в България, както и за българската диаспора в чужбина. Джасим заяви още, че е необходима пълна ревизия и независим външен одит на цялата система, тъй като в момента Националният инспекторат по образованието е подчинен на МОН и не е в позицията да посочва грешките на което и да е управление. Частично приравняване на учителя към статута на държавен служител, особено по отношение на пенсионирането, поискаха още „Да, България“.

Представителят на „Реформаторския блок“ Димитър Танев обеща постепенно нарастване на нивото на учителските заплати до достигане на 50% над нивото на средната за страната заплата и 5% от БВП за образование. Той заяви, че се предвижда въвеждането на ефективна външна и вътрешна система за оценяване в училище и допълнителни средства за стимулиране на училищата, където се отчита повишаване на резултатите при оценяванията. Формацията му се обяви за спиране на помощите на семейства, чиито деца не ходят на училище. Той се обяви за това „Българското училище да стане дом и крепост на ученика – чрез въвеждане на повече спорт и извънкласни занимания“. Реформаторите са ЗА финансиране с публични средства на частните училища, тъй като това ще засили конкуренцията и ще подобри качеството на образованието, както и ЗА психолог и медицински специалист във всяко училище.

Коалиция „АБВ, Движение 21“, представлявана от доц. Пламен Ралчев, наблегна на необходимостта от превръщането на училището в сигурно място – не само като физическа, но и като психологическа среда. В момента в училище се придобива една „папагалска култура“, повечето ученици не могат да мислят, а само възпроизвеждат. „Необходимо е развитието на творческо и критично мислене и създаването на филтри и компетенции за критично боравене с информация в новите условия, в които живеем“, допълни още доц. Ралчев. Той също като представителите на „Да, България“ заяви, че българският учител трябва да придобие статут на държавен служител и че професията се нуждае не само от парични стимули, но и от уважение и обществено признание. „Мафията с учебниците да се прекрати, призова той и добави, че в момента в образованието изтичат много пари и е крайно време те да започнат да се управляват по-добре“. Доц. Ралчев се застъпи още за деидеологизиране на учебния материал по хуманитарните предмети и за намаляване на броя на висшистите, за да върви от количество към качество. Според него учителят не само предава знания, но също е и „клас мениджър“, който мотивира, разпределя роли, сплотява и създава екип сред децата. Доц. Ралчев представи и поредица от мерки и добри практики от световния опит за интеграцията на ромските деца и приобщаването на деца със СОП, включително с участието на малкия и среден бизнес.

След представянията на партиите в залата се състоя дискусия. Резултатите от нея ще бъдат обобщени и анализирани, за да се търси консенсус за развитие на образованието като първостепенен национален приоритет.

„За първи път имаме уникалния шанс образованието да излезе преди магистралите“, заяви Ева Борисова – основател и член на УС на Асоциация Родители. „Един ден ние като общество можем да решим, че е по-добре да пътуваме до работа вместо сами в автомобила си, с влак. Тази дискусия доказва, че най-накрая всички сме наясно, че няма училище без учители и че за да имаме по-добри учители, трябва да ги уважаваме, а не да ги подкупваме“. Тя заяви още, че голямата промяна може да дойде от малките училища и че е време да експериментираме човешкото отношение, което може да ни възроди като общности и да ни учи – не като ни дава отговори, а като ни дава знания и задава въпроси.

„Обичам да уча и се уча да обичам“, бе мисълта, с която завърши Борисова.

ТУК можете да видите целия запис от събитието.

Източник: Национална мрежа за децата