Warning: getimagesize(/home/prog5zt4/public_html/wp-content/uploadshttps://www.progresivno.org/wp-content/uploads/2021/05/napred-naukata-e-sluntse_0787x0535.jpg): failed to open stream: No such file or directory in /home/prog5zt4/public_html/wp-content/themes/Total/framework/classes/image-resize.php on line 103
Напред, науката е слънце

„Напред! Науката е слънце…“

Бъдещето изисква прилагане на интегриран подход в обучението

Гл. ас. д-р Лъчезар П. Томов

„Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!“

24 май е празникът на българската просвета и култура. Просвета, включваща науките, всички науки. Св. Константин-Кирил е бил наречен „Философ“, защото се е прочул със задълбочените си познания по история, литература, философия, граматика, диалектика, музика, астрономия, теософия, математика, логика, риторика[i]. Идеята за единното знание принадлежи на Питагор, създателят на понятието „философия“. Знанието е светлина, която, пречупена през човешкото съзнание, се разпада на своя спектър от дисциплини, но ние виждаме, защото всички те са част от нея. Визуализирано това изглежда по начинът, по който натурфилософът Исак Нютон демонстрира пречупването на светлината през призма, като част от изследванията си по оптика (картинката в заглавието на публикацията).

Интегрираният подход в обучението се обуславя от единността на познанието

Единността на познанието е най-голямото предизвикателство в съвременното образование, поради задълбочаването му в отделните дисциплини и загубата на връзките между тях, като раздалечаване на спектрите, така, че отделните хора да могат да видят само отделните цветове. Последствията от това са прекалено ранната специализация на децата, която ограбва от образованието и културата им, прекалено тясната специализация на висшистите, която ограбва иновативността им и неработеща научна култура с прекъснат диалог между областите. Това създава рискове за обществото, както за икономиката, така и за здравето на хората, поради натрупването на хора с дипломи, но без функционална грамотност. Училището е най-подходящото място този проблем да се разреши, без да се увеличава времето, прекарано в обучение, което е твърде много и сега. Това може да бъде постигнато, като

се използват връзките между различните области и те се обединят в единни проекти, в часове, в които множество аспекти на реални проблеми биват адресирани с помощта на различни предмети, като езици, информатика, физика, биология, математика, история и художествено изкуство.

Времето, което децата прекарват в учебния процес, е много, защото предметите са разделени едни от други. Но различните области имат връзки помежду си, те са като пресичащи се множества (известните на децата кръгове на Ойлер) и се припокриват, следователно интегрираното обучение по тях ще даде същите или по-добри резултати в по-малко време.

Общите елементи между клоновете на науките
Общите елементи между клоновете на науките

Интегрираното обучение може да се извърши по различни методики – както със смесени часове, така и с проекти, в групов или индивидуален формат. Груповите проекти са подходящи, за да обединят различните таланти на децата и да се погледне от различни ъгли на една и съща тема. Така децата се допълват едно друго и се учат да бъдат екип (да работиш в екип не е същото, като да работиш по анцуг). Предимствата на този подход като допълнение към редовното обучение са, че изграждат цялостно разбиране за реални процеси и проблеми, когато се започне от явления и се премине през тяхното описание чрез изкуство, език и математическо моделиране с помощта на информатика, след което се визуализира и предаде чрез информационните технологии. Самостоятелната работа на екипите под ръководството на учителя дава възможност да се изпитва удовлетворение от извършената работа, което трайно повишава тяхното желание да разберат света.

Как изглежда един такъв проект?

Показвам един пример за STEAM проект по физика за седми клас, направен от моите ученици под мое ръководство в ЧОУ "Томас Едисън". Проектът е на тема Отражение и пречупване на светлината и беше представен в бинарен час по Физика и Информационни технологии. В рамките на проекта, седмокласниците трябваше да представят своето разбиране за свойствата на светлината чрез рисунки, арт-инсталации мултимедия, обработка със софтуер на изображения и диаграми, превод на няколко страници от „Оптика“ на Евклид от английски език и статия за история на светлината. Така всеки участник в екипа съумя да покаже силните си страни и да научи нещо от другите участници, както и да открие техните силни страни. Вижте как се справиха Жасмин, Лили, Виктор, Александър, Рая и Белослава:


Подобни проекти имат изключително важна роля, която често е подценявана в рамките на образованието – творчеството. Съвременното образование подготвя деца за век, в който изискванията към тях поради автоматизацията на труда ще бъдат не само да изпълняват указания и да прилагат алгоритми, защото това го може и компютърът – те ще трябва да създават нови идеи, концепции, понятия, духовни и материални плодове на разума, за да решават проблеми, които преди тях не са били решавани. Това изискване ще навлиза във все повече професии и на все по-ниските изпълнителни нива. Бъдещите работници ще имат нужда от въображение, интуиция, но и логика и методичност, за да успеят да отговорят на предизвикателствата на изкуствения интелект.

„Напред! Науката е слънце…“, но Слънцето както осветява, така и заслепява. Съкровеното познание ще остане скрито, докато виждаме само отделните ѝ цветове през призмата на съвременното разбиране за образование. Призмата пречупва светлината. Образованието на бъдещето ще бъде толкова по-прогресивно, колкото повече се връща към здравите корени на Античността и пайдеята, чрез която в Атина се създавали истинските хора – онези, които „умеят да виждат“. А този, който „вижда“, може не само да твори и да създава, но и да пресъздава света.


[i] Глаголица | История на българите